Кралев: С предложеното от ПП-ДБ за медиите, България ще се окаже на 211 място по свобода на словото
Шокиран съм от това, което прочетох в предложенията на депутатите от „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ за “, които самите те разгласиха за публично разискване.
Смятам, че предложенията им се приближават притеснително доста към цензурата в най-мракобесните времена в българската история след 1944 година. Не съм очаквал толкоз лекомислен метод към този бездънен публичен проблем – и то тъкмо от тези, които се самообявиха за “демократи ”.
Обличането в законодателна рамка на предложение държавни органи да могат да постановат ограничение на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес крие евентуални опасности за свободата на словото. В предложенията на ПП-ДБ липсва ясна дефиниция какво тъкмо ще се схваща под „ дезинформация “ в законово отношение и кой ще има последната дума дали обещано изказване предстои на санкциониране.
Недопустимо е министърът на електронното ръководство и КРС да имат наказателни функционалности по отношение на медии. За включване на ДАНС в процеса не може и да се приказва.
Не бива да забравяме, че самите създатели на законопроекта организираха масирана дезинформационна акция единствено преди три години против законното българско държавно управление и премиера Бойко Борисов. Същите хора в продължение на години разпространяваха в обществените мрежи потвърдено манипулирани изображения, целящи очернянето на всеки, обвързван с ГЕРБ.
Бурната реакция на публицистите и медийните сдружения против предложенията на сътрудниците от ПП/ДБ е оправдана и разбираема. Аз мощно се притеснявам, че сходен закон може да изпрати България не на 111-о, а на 211-о място в класацията за свободата на словото. Има заплаха българските жители да заживеят под зоркото око на ръководещата “промяна ” като в разказ на Оруел…
PS. Не настоявам, че зад предложенията не стоят положителни планове. Идеалистично имам вяра, че всички споделяме общи полезности и е наша обща задача да намерим решение на този внимателен въпрос. Но законопроектите не би трябвало да се пишат с концепцията, че ще съществуват в идеална среда, а да се има поради, че ще би трябвало да бъдат приложени в действителния живот, от действителни (да не се бърка с „ идеални “) хора, които биха могли да злоупотребяват с тях в бъдещо време. За мен точно това е казусът на тези текстове – вместо дейно решение на проблемите, те отварят малки врати за напън и корист.
Смятам, че предложенията им се приближават притеснително доста към цензурата в най-мракобесните времена в българската история след 1944 година. Не съм очаквал толкоз лекомислен метод към този бездънен публичен проблем – и то тъкмо от тези, които се самообявиха за “демократи ”.
Обличането в законодателна рамка на предложение държавни органи да могат да постановат ограничение на достъпа до дадена интернет страница или интернет адрес крие евентуални опасности за свободата на словото. В предложенията на ПП-ДБ липсва ясна дефиниция какво тъкмо ще се схваща под „ дезинформация “ в законово отношение и кой ще има последната дума дали обещано изказване предстои на санкциониране.
Недопустимо е министърът на електронното ръководство и КРС да имат наказателни функционалности по отношение на медии. За включване на ДАНС в процеса не може и да се приказва.
Не бива да забравяме, че самите създатели на законопроекта организираха масирана дезинформационна акция единствено преди три години против законното българско държавно управление и премиера Бойко Борисов. Същите хора в продължение на години разпространяваха в обществените мрежи потвърдено манипулирани изображения, целящи очернянето на всеки, обвързван с ГЕРБ.
Бурната реакция на публицистите и медийните сдружения против предложенията на сътрудниците от ПП/ДБ е оправдана и разбираема. Аз мощно се притеснявам, че сходен закон може да изпрати България не на 111-о, а на 211-о място в класацията за свободата на словото. Има заплаха българските жители да заживеят под зоркото око на ръководещата “промяна ” като в разказ на Оруел…
PS. Не настоявам, че зад предложенията не стоят положителни планове. Идеалистично имам вяра, че всички споделяме общи полезности и е наша обща задача да намерим решение на този внимателен въпрос. Но законопроектите не би трябвало да се пишат с концепцията, че ще съществуват в идеална среда, а да се има поради, че ще би трябвало да бъдат приложени в действителния живот, от действителни (да не се бърка с „ идеални “) хора, които биха могли да злоупотребяват с тях в бъдещо време. За мен точно това е казусът на тези текстове – вместо дейно решение на проблемите, те отварят малки врати за напън и корист.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ